Чудно е как човек понякога стига до въпроси, на които няма отговор. Едва тогава разбира, че има още много да учи. Сигурно няма да знаете и вие, но все пак, ще попитам...

Чудя се, кога трябва да кажеш, че на една несподелена любов е дошло времето да кажеш "Край".

Кога вече трябва да се откажеш да се бориш за любовта на човек, когото не можем да имаме? Кога трябва да се откажем? При първия отказ? Или при втория? След година? След две години? Ами ако продължаваме да го обичаме, какво да правим?

Кое е по-достойно - да се опитаме да го спечелим любовта му или да го преодолеем и да продължим напред? А когато разберем, че губим?

Е, тогава трябва да се откажем. Трябва да можем и да губим. Винаги съм смятал, че животът е борба. Не вярвам в тези истории за любовта от пръв поглед, двама се срещат, и веднага се харесват, и така нататъка. Не, в живота често има препятствия, понякога по-големи.

Е, и какво, да си подвием опашките ли? Според мен, би трябвало, въпреки че първоначално човекът не ни е харесал, да се надяваме, че може би, с течение на времето, би ни оценил такива, каквито сме... Защото, понякога, ние се влюбваме и обичаме, въпреки, че не ни отвръщат със същото. Мислите ли, че това е любов?

Може ли да обичаш някого, макар, че той теб - не? Не знам дали не съм луд, но при мен е така. Чудя се дали се е случвало и на други хора. Пък и аз съм си и малко луд оптимист. Мислех си, че все някой ден може би нещата могат да се променят.

Е, надеждата умира последна, нали го знаете този лаф... Мисля, че имам и малко откачено чувство за хумор. Защото, макар, че съм в отвратителна ситуация, ако я погледна от друг ъгъл, чак ми става смешно. Някой ден ще я напиша тази история в смешния й вариант, но под друго име и ще я изпратя... Макар, че от моята си гледна точка хич не е смешно.

А дали е любов да оставиш човека да си върви, след като вече си опитал всичко възможно да спечелиш любовта му и не се е получило? На този въпрос поне знам отговора - да.

Мисля, че съм добър човек. Поне се опитвам да бъда. Никой не може да бъде само добър или лош. Човек е сложно устроен. И аз съм правил грешки, които не мога да поправя, дори и да се опитвам, затова просто трябва да ги приема. Само че ми е доста трудно. Не умея да губя... А трябва да се науча.

Е, първата любов трудно се забравя. Дано за следващите да е по-лесно. Мисля, че проблемът ми е, че имам твърде високо мнение за себе си. Не знам дали е недостатък. Но обикновено, когато искам нещо, полагам всички усилия, и то става. Винаги. И невъзможни работи съм правил. И съм достатъчно умен, за да разбера, че любов насила не става. Зная го. Та, историята...

Тъпо е да я разказвам цялата. Не искам да си спомням за нея с подробности. Тя е минало. Но момичето наистина е красиво. Сигурно затова ми е толкова трудно да се откажа. Красива е, да.

Особено лицето й е много красиво. Би могъл да прочетеш хиляди емоции по него, ако се вгледаш в лицето й. Невероятно изразителни очи има. Никога не съм й го казвал, но е така. Можеш да се огледаш в тях. А като се усмихне, сякаш... Не мога да го обясня. Но съм забелязал, че има около осемдесет хиляди различни нюанса на усмивка, и коя точно би използвала, зависи от много неща. Би могъл да разговаряш с нея само с жестове и поглед, а ако си умен, можеш да разбереш всичко за нея без да й казваш нищо, нито тя на теб. Поне така си мисля аз.

И затова ми е толкова трудно да се откажа от нея. На всеки би му било трудно да се откаже. Би я искал да я гледа постоянно, без да продумва, само да стои и да я гледа как му се усмихва, и това би му било достатъчно за цял живот. Общо взето, опитвам се да разбера причините за това да се окаже невъзможно да спечеля любовта й. А причини винаги има, и трябва да ги знаем все пак.

Човек се учи от грешките си. И аз си знам моите. Мога само да предполагам защо. Може би защото не съм Брад Пит... И дори хич не приличам на него... Той е нейният любим актьор. Други причини... Много са.

Тя не изпитва химия към мен. Е, поне се опитах... Мислех, че химията понякога може да се появи по-късно? Не знам, но тя определено не изпитва химия към мен. Освен това, тя се раздели с приятеля си. Наранена е от отношенията си с мъжете, и не иска нова връзка с никого. Това също е причина.

Той я е наранил и ограничавал, ревнувал, притеснявал и тормозил, не й е проблеми, и тя иска просто да е сама. Тя, в чужбина беше срещнала друго момче, което тя харесва. Имали са връзка, докато е била в чужбина, но след като са се върнали, той вече не й обръща внимание. Мисля, че това още повече я е наранило и иска да е сама. Защото го е обичала. Това също е важно.

Освен това... Тя е много заета. Винаги съм се учудвал колко много неща успява да върши. Издържа се сама и работи. Учи много, защото тази година завършва, и си подготвя темите за държавния изпит предварително, за да може лятото да работи. И е мажоретка, а това не е много лесна работа, и почти всеки ден трябва да тренира това.

Не е от хората, които биха си губили времето по кафе, кино, разходки и т.н. Ходи на интервюта, защото иска да бъде стажантка в някоя голяма компания. Надявам се да успее.

Друго... Никога не мога да я разбера напълно все пак. Когато сме били заедно на разходка или кафе, а това е много рядко, съм усещал как се притеснява от мен.

Опитвал съм се да променя нещата все пак, но без успех. Да променя отношението й към мен. Не стана, за жалост.

Правил съм и грешки, доста към нея. Особено напоследък, когато се уверих, че съм изгубил. Много грешки.

Исках да идем на разходка, но тя е била заета, а аз се оказах причина да се чувства зле заради мен. Постъпих така, че да се е чувства притисната - точно както се е чувствала с бившия си приятел. Голяма грешка от моя страна. Бях й казал, че искам да сме само приятели. Само и само да се съгласи понякога да се среща с мен.

Защото се надявах, че ако се срещаме като приятели, нещата може би ще се променят, исках да я излъжа, че нямам чувства към нея, но тя се досети и сега не ми вярва за нищо...

Още една грешка. Освен това веднъж й написах ужасни писма, че е безчувствена, че ме кара да се чувствам отвратително. С това още повече я обидих. Голяма грешка беше това.

Казах й, че никой мъж не би вложил чувства в нея, защото тя се подиграва с всички, а това я засегна много. (Тези грешки ги направих през последните две седмици, след като се скарахме.) Което я обидих, не е вярно. Всеки, който може да я оцени, би я обичал. Тя не е безчувствена. Просто е безчувствена спрямо мен, но нямах право да я обвинявам за това!!!

Толкова съжалявам, че й го казах, но никой не може да върне думите си назад... Във всеки случай, разбрах, че... Не знам какво съм разбрал, но е факт, че загубих. Не мога да спечеля любовта й. Невъзможно е. Зная го. Ще кажете, бил съм еди какъв си, или...

Не знам какво ще кажете. Аз съм съвсем нормален човек, който по някаква причина се е влюбил в едно невероятно момиче, опитал се е да спечели сърцето й, и не е успял Банално.

Животът понякога е толкова банален. Мислиш си, че само ти страдаш, но всъщност не е така.

Всеки си има една несподелена любов, а това беше моята...